Взаимоотношенията между роднините не винаги протичат гладко и безпроблемно. Често лица, които живеят заедно или се намират в определени родствени връзки проявяват агресия едно спрямо друго, разчитайки, че поведението им ще остане безнаказано именно поради близостта им. За това и проявеното насилие в такива случаи се нарича „домашно насилие”, а мерките, предвидени за противодействие на това явление са уредени в Закона за закрила от домашно насилие.
Според закона домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Законът определя изчерпателно както лицата, които могат да са обект и субект на домашно насилие, така и мерките, които могат да бъдат постановени от съда срещу насилника. Сезирането на съда става чрез молба, към която задължително следва да се приложи и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С въпросната декларация лицето, станало жертва на домашно насилие лично декларира, че съответното действие или действия, представляващи домашно насилие по смисъла на закона, действително са се осъществили. Прилагането към молбата на такава декларация (освен че е процесуално изискване) е важно, защото в случай, че липсват други доказателства, съдът е длъжен да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация. Ако молителят не е пострадалото лице, а други лица, които законът в определени случаи позволява да подадат молбата, като например брат/сестра, настойник/попечител или директора на дирекция „Социално подпомагане”, то декларацията не се попълва и прилага. В декларацията се описва накратко насилието, посочено в молбата за закрила от домашно насилие и/или се потвърждава (препраща) към написаното в самата молба.
Законът предвижда различни мерки срещу извършителя, някои от които са: отстраняването му от съвместно обитавано жилище за определен от съда срок; забрана за извършителя да доближава пострадалото лице или имуществото му за определен срок; задължаване на извършителя да посещава специални програми и др. Мерките се налагат за срок от три до осемнадесет месеца. Отделно от това на насилника се определя глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Предвидените мерки се постановяват от Районния съд по постоянния адрес на пострадалото лице. За целта се подава молба в срок до 1 месец от проявата на насилие. За разглеждане на молбата не се внася държавна такса. Като всяко друго гражданско дело и тук твърденията на молителя-ищец следва да се докажат. Но предвид отношенията между страните и с оглед на факта, че обикновено липсват свидетели на подобни прояви, законът предвижда облекчен режим за постановяване на заповедта (известна още като ограничителна заповед) от страна на съда. Достатъчно е само да се приложи задължителната декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – съдът е длъжен да издаде исканата заповед само въз основа на декларацията. Все пак използването на доказателства и излагането на доказателствени искания както за случката, заради която се иска издаването на заповедта, така и за други факти и обстоятелства, които оформят профила на насилника, е желателно и препоръчително.
Ако при подаване на молбата взаимоотношенията са критични, още с входирането й в съда може да се поиска издаване на заповед за незабавна защита. Съдът е длъжен да издаде такава, ако в молбата се съдържат данни за пряка и непосредствена опасност за молителя. Тази заповед за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до влизане в сила на окончателната заповед – т.е. гарантира някакво спокойствие по време на процеса.
Окончателната заповед за защита, която съдът издава, подлежи на незабавно изпълнение и ако съдържа мярка за отстраняване на насилника от съвместно обитаваното жилище тази мярка се осъществява със съдействието на полицията. Полицията следи за изпълнението и на останалите мерки.