Независимо дали има сключен граждански брак или не, двамата вписани в акта за раждане родители имат равни родителски права и задължения. Този принцип е прокламиран в чл. 122 СК. Следователно при евентуална раздяла разпределянето на родителските права и задължения е от съществено значение за бъдещето на детето.
Когато липсва граждански брак между родителите и няма да има развод, споровете за родителските права се разглеждат в отделно производство. Това производство се използва и когато има постановено решение от съда (по бракоразводно дело или по предходно дело за уреждане на родителските права), но поради изменени обстоятелства се налага мерките да бъдат преразгледани. При определяне на родителя, на когото се предоставя упражняването на родителските права, съдът преценя всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като изслушва родителите и децата, ако са навършили десет години.
При сезиране на съда с молба за уреждане на родителските права, същите се възлагат на единия от родителите. Разбира се, възлагането на правата на единия родител не означава, че достъпът на другия родител до детето се преустановява. За него се регламентира режим на лични отношения с детето. Все пак ако родителите постигнат някакво споразумение за споделяне на отглеждането на децата съвместно съдът може да го одобри. Принципно упражняването на родителските права при раздяла се разпределя на единия от родителите.
От какви критерии се ръководи съда, когато одобрява споразумение или сам определя начина за възлагане упражняването на родителските права? На първо място всички обстоятелства, които се разглеждат, се анализират с оглед интересите на децата. Именно от тяхна гледна точка следва да се преценят: възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи до момента и отношението на всеки от тях към децата, желанията на родителите по отношение на всяко от децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и възрастта им, кой от родителите каква помощ може да осигури от трети лица (роднини и нероднини), в каква социална среда преобладаващо живее съответния родител и (разбира се) с какви материални възможности разполага. Тъй като изброените факти и обстоятелства трудно могат да бъдат установени в съвкупност от съда при краткия контакт, в който влиза с родителите по време на процедурите, съдът изисква от Дирекция „Социално подпомагане” да представи социален доклад, чрез който социалните работници да предоставят информация за повечето от описаните обстоятелства – критерии за разпределяне на родителските права.
Тъй като не само правата, но и задълженията за отглеждане на дете се поемат по равно от родителите, то при възлагане упражняването на родителските права на единия родител, другият родител следва да поеме задължение за плащане на издръжка. При подаване на молбата може да се претендира издръжка за минал период от време – 1 година назад. След определяне на издръжката при промяна на обстоятелствата размерът й може да се коригира, но това отново става само чрез съда в съдебно производство, което има за резултат постановяване на ново решение.
Често се застъпва мнението, че упражняването на родителските права преимуществено се предоставя на майката. Действително това се случва по-често. Но законът не го предвижда – упражняването на правата трябва да бъде възложено на родителя, който може да осигури и докаже в едно дело за родителски права по-добри условия за отглеждане и възпитание на непълнолетното дете. Това може да бъде както майката, така и бащата.